От турската епоха са останали две сгради, които със своя типичен изглед са характерен момент в общия силует на града. Това са вятърните мелници.  

Едната на северния бряг на полуострова до останкита на Базиликата от 6-ти век.  Другата на материка сред постройките на съвременен хотел.

Огромният корпус на мелницата е правилен цилиндър с масивни стени, зидани от ломен камък, ваден на място. През сводестата врата, чиято рамка е от каменни блокове, се влиза в приземния етаж, която е служил за склад. До втория етаж се стига по масивна стълба от дъбови трупи. Тук е било жилищно помещение. Край стената е устроено огнище, коминът за което, през дебелината на стената се отвежда напаров навън. Рабатното помещение на мелницата е разположено но третия етаж. Тук в средата седят още запазени воденичните камъни, а от части и пострадалия скелет на простия но осторумно направен механизъм, с който е била използвана силата на вятъра. Целият конусообразен покрив, заедно с механизма, чрез дъпалнителни приспособления е мотъл да се движи при нужда около оста на сградато и да заема най изгодното положение, съобразно с посоката на вятъра.